Вярата в Дядо Коледа е важна за порастването на хлапето

Кой носи и оставя подаръците под елхата. Има ли Дядо Коледа?
Всяка година преди празниците този въпрос застава пред родителите и те трябва някак да отговорят.
Няма конкретни напътствия кое е правилно и кое – не. Всичко зависи от семейството и от неговите ценности. Това важи и за новогодишните традиции.

Има семейства, които не поддържат мита за Дядо Коледа.
Има вярващи семейства със собствени доста хармонични представи.
Има и такива, които подхранват вярята на детето в новогодишната легенда възможно най-дълго и по всякакъв възможен начин - правят адвентни календари, пишат заедно писма до Дядо Коледа.
И всички тези опции са абсолютно нормални.

До определена възраст децата не различават реалността от измислицата. И приказката за тях също е част от реалността. Но те растат и постепенно се сблъскват с външния свят, така че не всичко зависи от родителите им.
Не можем да ги държим вечно в тази приказка. Затова, бих посъветвала родителите да наблюдават хлапето и да слушат какви въпроси задава. Дали въобще пита кой е Дядо Коледа и едва тогова да обмислят отговора, обяснява семейният психотерапевт Вяра Якупова.

Момиченце мечтае за подаръците, които ще получи. Снимка: Getty

Ако детето вече е пораснало и е изправено пред факта, че другите му връстници не вярват или самото то започва да разбира, че няма фантастични създания, като еднорози и Снежанка - тогава няма смисъл да го заблуждаваме.
Трудно е да си представим десетгодишно дете, което 100 процента вярва в приказен магьосник с бяла брада.
Съвременните деца се развиват бързо, те са потопени в информационния живот. Те с радост ще търсят подаръци под елхата, но добре знаят че са ги купили родителите им, а не някакъв мил дядо, който е долетял на шейна и е влязъл в дома им през комина.
Следователно не се налага да им кажете „цялата истина“. Докато растат, те разбират всичко сами.

Говорете за реалността

Случва се малко дете, което все още вярва в новогодишното чудо, да бъде „просветено“ от някой приятел.
И тук е важно да не обезценявате чувствата му и да го подкрепите. Дайте му възможност да изживее разочарованието си. То трябва усети, че родителите му го разбират и не се подиграват на чувствата му.
По-добре е обаче да му говорим за реалността - че Дядо Коледа може да не съществува, но все пак има такава традиция да се изненадваме взаимно. Това е същността на новогодишния празник, когато ние самите ставаме малъки магьосници. 

Не всички желания трябва да се сбъднат

Понякога детето иска подарък, който родителите не могат да купят по обективни причини. Това се случва често с по-големи деца, когато родителите усърдно подкрепят вярата им в магията.
И тук те се сблъскват с противоречие - Дядо Коледа изглежда като магьосник, но не може да донесе всичко.

Момченце пише писмо до Дядо Коледа. Снимка: Getty

Спасителното обяснение

Има различни начини за излизане от подобни ситуации.
Още докато пишете с детето писмо до добрия старец, му обяснете, защо той не може да изпълни на 100 процента всички желания.
Можете например първоначално да кажете, че Дядо Коледа винаги прави някаква изненада и затова не е нужно да си поръчва конкретен подарък.
Нищо лошо няма да се случи, ако той не изпълни някое желание.  Ние, разбира се, искаме да осигурим всичко пожелано, но се сблъскваме с реалността, която ни ограничава.
Нашият свят е устроен по такъв начин, че не всички желания могат да бъдат изпълнени. И ако Дядо Коледа не е донесъл жив кон или скъпа конзола, това също е опит за среща с реалността.

Децата развиват въображение

Не само децата, но и възрастните обичат приказките. Обичаме да четем Хари Потър или да гледаме Властелинът на пръстените.
Харесваме измислени истории, харесваме метафори.
Ако говорим за когнитивни способности, тогава любовта към приказката е пряко свързана с развитието на въображението и креативността, със способността на хлапето да мечтаете и да измисля нещо ново.
Всичко това е важна част от адаптирането към живота.
Когато мечтаем, дори за невъзможни неща, винаги вървим към мечтата си. С помощта на развито въображение можем да създадем нещо, което преди не е съществувало.
Затова вярата в приказката е важна част от развитието на детето. Можем да кажем дори, че тя е симптом на развитие.

Мона Василева